пàника ж. (гр.). Внезапен, неудържим страх. Паниката от гърмежа, която обхвана преди малко насъбрания тук народ, се разнесе бързо по околните селища и внесе ужасен страх. Елин Пелин. Сърцето ѝ заби, обзеха я страх, паника, чувство за безизходност. Дим. Димов. Изпадам в паника.
|