панѝца ж. Глинен или порцеланов съд, в който се поднася нещо за ядене или пиене. Спасуна приготви попара и събуди децата. Двете момчета се нахвърлиха лакомо върху паницата. Дим. Димов. Паници с вино обикаляха пируващите. Вазов. □ Стъпвам като в паници (разг.) – ходя несигурно, неудобно.
|