панорàма ж. (гр.). Широк изглед на местност, който се открива от някоя височина. Погледът обхващаше изведнъж безкрайната панорама на Софийското поле. Вазов. Накъдето да погледнеш, очите не могат да се наситят на широката панорама от гори, долове. Ем. Станев.
|