папỳняк, мн. -ци, м. Прелетна полска птица с жълтеникав цвят и висока ръждива качулка на главата. Upupa epops. Надалеч се чуваше викът на папуняк, като ниска нота на флейта. Йовков. Плахи папуняци прибягваха от буца на буца и се губеха в гънките на неравните бразди. К. Петканов. Папунякът рови с дълъг клюв в ровката земя да мъкне червеи от там. П. П. Славейков.
|