|
пàра ж. Газове, които се получават и отделят от затопляне и изпарение на течност, храни и под. От червеникавите глинести сипеи се дигаше пара, тук-там из гората още имаше големи петна неразтопен сняг. Ем. Станев. Тенджерата с фасула, свалена от огъня, изпущаше топла пара. Вазов. □ Под пара – за машина, влак и др.: готов да тръгне, готов да заработи. Влакът на гарата е под пара. Под пара съм (разг.) – в напрежение съм при някаква работа. С пълна пара (разг.) – с всички сили.
парà ж. (перс.). 1. Монета. Герчо се спря изненадан, пое Кункината китка, грижливо увита с червен конец и на него прикачена стара сребърна пара. Елин Пелин. Златна пара. 2. Разг. Пари. Да ги плати! Или малко селска пара е изял? К. Петканов. 3. Остар. Една четиридесета от гроша или половин стотинка. Броим, броим, тридесет гроша и двадесет и пет пари ексик. Мих. Георгиев. □ Пет пари не давам (разг.) – не се тревожа никак, не искам да знам.
|