паралѝя ж. (гр.). Диал. Много ниска дървена, кръгла масичка: софра. Тя сложи и нареди паралията да ги гости. Влайков.
паралѝя, -та, мн. -ии, за трите рода, прил. (тур.). Разг. Който има много пари, много имот; богат.