пароксѝзъм, -змът, -зма, мн. няма, м. (гр.). Силен пристъп на болест, гняв и др. Тя усети, че мъката ѝ стигна до пароксизъм. После нададе слаб вик и за да потисне припадъка, захапа ръката си. Дим. Димов.