парцàл м. 1. Неголям къс, отпадък от тъкан или част от скъсана дреха; парче. В ъгъла... беше оставен и един голям панер, в който слугинята беше струпала разни парцали и прежди. Г. Караславов. Превърза крака с нечист парцал и самодоволно се изправи. Хар. Русев. 2. Прен. Много скъсана, вехта дреха; дрипа. При нас стоя дълго време затворен един нещастен просяк, облечен цял в парцали. Величков. □ Вдигам си парцалите (разг.) – махам се. Налягам си парцалите (разг.) – мълча, кротувам.
|