парцалѝв, -а, -о, прил. 1. Който е много окъсан, станал на парцали; дрипав. Спеше край селото, в една которка, а понякога – пред праговете на дюкяните, завит с парцаливото си сетре. Вазов. 2. Който е облечен с много окъсани дрехи; дрипав. Мислиш, че минуваш край някакви парцаливи и недъгави просяци. Вазов. Ходеше парцалива, сукманчето ѝ беше кръпка връз кръпка. Кр. Григоров.
|