|
пàря1, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. и прех. 1. Много нагорещен съм и при допир предизвиквам болка. Лапай, докато са горещи! – покани я тя. И сама и подаде един едър обелен картоф. Людмила го запремята в шепата си. – Пари! – каза тя. А. Гуляшки. Борис Глаушев не излезе от окопа, но стреляше едно след друго, цевта на пушката пареше ръцете му. Дим. Талев. Покритият въглен пò пари (по-дълбоко пари). Погов. || Излъчвам силна топлина. Пари и припича юлско слънце, / тежка задуха земя притиска. Н. Ракитин. || Обр. Спас стана. По бузите му пареше червенина. Д. Добревски. 2. За коприва – причинявам възпаление на кожата; жиля, жаря. 3. За алкохолно питие – лютя, щипя, горя гърлото, езика. Ракията пареше гърлото му. 4. Прен. Измъчвам, тревожа. Мъка пари сърцето му. Ем. Станев. Севда от огън пò пари. Погов. паря се страд.
пàря2, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Заливам с вряла вода; попарвам. Мъжете кълцаха тикви и пареха смлян фий за добитъка. Г. Караславов. Паря дрехи. 2. Слагам, оставям нещо на горещо, на пара. Паря хляб. паря се възвр. и страд.
|