пасà, -èш, мин. св. пàсох, прич. мин. св. деят. пàсъл, -сла, сло, мн. -сли, несв., прех. 1. За животно – ям трева и под., като я късам с уста от мястото, където расте. От едната страна на тая река растяха и зрееха прекрасни жита, от другата пасяха безбройни чарди добитък. Елин Пелин. За пръв път патетата се учеха да пасат: някое залавяше стрък трева, теглеше с всички сили. Йовков. || За пчели – събирам нектар от цветя, треви. 2. Пазя, наглеждам добитък да яде трева от мястото, където тя расте. Що си ме, майко, продала / на чуждо село аргатин: / овци и кози да паса. Ботев. Когато бях овчарин / и овците пасях, / бях много благодарен / макар и сиромах. Вазов. Лете Стефан пасеше стадото си по зелените поляни на Балкана. Йовков. паса се страд.
|