паспàл, мн. няма, (гр.). Прах от брашно в мелница, който полепва по околните предмети. Цял посипан с паспал, той мъкнеше тежките чували. Йовков. Няколко дебели греди, покрити с паспал и паяжини, подпираха покрива. Ем. Станев.