паст, пасттà, мн. няма, ж. Старин. Устна кухина, уста на звяр. Събудено от цвиленето на коня, чудовището излиза от леговището си и отваря огнена паст, за да погълне жертвата. Ст. Загорчинов. || Обр. Тамо се мъхати канари / провалят, тъмна паст разчекват пещери. П. П. Славейков.
|