пàтерица ж. (гр.). 1. Приспособление за подпиране под мишниците на хора с болни крака. Ръцете му се опираха на две патерици, кога ходеше. Вазов. 2. Диал. Тояга, която служи за подпиране при ходене. Той се подпира с тънка чаталата патерица. Д. Немиров. Теодосий се канеше вече да почука с игуменската си патерица на камъка, където бе седнал. Ст. Загорчинов. 3. Владишки жезъл. □ На патерица (разг.) – в деня, който е непосредно след имения ден.
|