пàтос, мн. няма, м. (гр.). Книж. Страстно въодушевление; ентусиазъм. Говори авторитетно, с патос, горещи се и се позабравя в хвалбите си. Йовков. Като поет Смирненски даде ненадминати по своя патос и художествена сила стихотворения, чрез които прониква далеко в бъдещето. Е. Стефанов. В думите му нямаше патос, а само безстрастна, студена логика. Дим. Димов.
|