пàтя, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Преживявам нещастия, страдания; страдам, тегля. Цял живот бе гледал той как патят селските люде от зли аги и бейове, от чорбаджии изедници. Дим. Талев. Много зло патихме, много премеждия видяхме, а ето дойде и най-лошото. Ст. Загорчинов. Много ходил е и патил / по страни далечни. Вазов.
|