пàуза ж. (гр.). 1. Временно прекъсване, прекратяване на говор, музикално изпълнение и под. Той направи къса пауза, в която искаше да подреди мислите си, за да продължи по-нататък. Дим. Димов. В една от паузите между танците някой извиква високо имената на пътниците и им раздава кръщелни свидетелства. Св. Минков. Една неочаквани пауза настъпи в бурята. Вятърът спря, утихна всеки шум. Йовков. 2. Муз. Ритмично прекъсване на мелодията. || Знак, с който се отбелязва такова прекъсване.
|