пачàвра ж. (тур.). 1. Диал. Кърпа за бърсане на съдове, мебели: парцал, бърсалка. Тя носеше метла и пачавра; чистила беше горе. Влайков. Станка се ослуша, пусна пачаврата, с която търкаше една стара тенджера, за да чуе нещо, но не можа да разбере кой е дошъл. Г. Караславов. 2. Прен. Хул. Развратница.
|