|
пàша ж. 1. Местност, обрасла с трева където пасе добитък; пасище. На юг от светлите зеленини на пашите се лъщеше бистрата като сълза и шумлива Стрема. Вазов. 2. Трева, която добитъкът пасе. На север, в кръгозора, се дигаха високи върхове, покрити с паша и тъмни дъбрави. Вазов. Тая страна на склона е покрита с богата паша: ние стъпяме по разкошна постелка от росна трева. Вазов. 3. Пасене. Прозвънтяха с мек. напевен звън големите медни клопатари на стадата, които се прибираха от паша. А. Гуляшки. Що ми е мило и драго, / че се е пролет пукнала! / ... / Синко е живо и здраво, / сичка е стока весела, / сичко на паша тръгнало. Нар. пес. 4. Треви, цветя, от които пчелите събират мед. Той (пчеларят) ни разказа как пчелоядите унищожавали грамадно число от неговите пчели. – Ловят ги, когато излизат на паша, ловят ги на връщане. Ем. Станев.
пашà м. (тур.). Истор. Почетна титла на гражданско или военно лице в Османската империя. Брей, викна свиреп пашата, тук ги доведете. Вазов.
|