пашкỳл м. (гр.). 1. Обвивка от плътно сплетени нишки, в която се увива копринената буба, преди да се превърне в какавида, и от която се точи коприна. Копринен пашкул. 2. Диал. Сплъстена коса, козина; фандък. И тя... стана, пооправи си кърпата, поотри си очите, поприбра си пашкулите зад ушите. Влайков.
|