пàяжина ж. Мрежа от тънки нишки, изплетена от паяк. Прозорците бяха премрежени от прахоляк и паяжини. Дим. Талев. || Тънки нишки, изплетени от паяк. Из въздуха се носеха паяжини и мъх от цъфналите каваци. Йовков. Богдан излезе от хамбарите. Върху косите му имаше паяжина. Κ. Петканов. || Обр. Слънцето изплита своята тънка златиста паяжина. Смирненски.
|