пая̀нтов, -а, -о прил. 1. За сграда – който е изграден от греди, между които е поставен пълнеж от плет или тухли. Между нажежените от слънцето скали се гушеха вехти, жалки, прогнили от времето паянтови жилища. Дим. Димов. Хотелът беше стара паянтова сграда с под, който се тресе при всяка стъпка. К. Константинов. 2. Прен. Разг. Който е построен, изработен нездраво, слабо.
|