певèц, мн. -вцѝ, м. 1. Човек, който умее да пее хубаво. Партизаните слушаха певеца на отреда – Чавдар. За него казваха, че, когато запеел, птичките в гората замлъквали. М. Марчевски. По цели часове в захлас слушаха народния певец. Ем. Коралов. || Лице, чиято професия е пеенето. Във всичкото време непрекъснато на една сцена си показват по ред изкуството разни певци, певици. Ал. Константинов. Оперен певец. Черковен певец. || Прен. Поет. Пойна птица. Пък на люлеката бяла – / ... кацнал хубав млад славей. /… Роза повече не чува, / страстен трепет я вълнува. / И усмихната – с привет / гледа към певеца клет. Яворов. Кацнала е пъстрокрила птичка на тополата, на гол вършец. / ... / Гол вършец се само кротко свежда, / та певеца тихичко люлей. К. Христов. 2. Прен. Автор, творец на поетически произведения, стихотворения; поет. Тоз, който падне в бой за свобода, / той не умира: него жалеят / земя и небо, звяр и природа / и певци песни за него пеят. Ботев. Ронят се в златната есен / лист подир лист от дървята, / рони се песен след песен / и на певец из душата. Вазов.
|