Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
п
па
пе
пи
пл
пн
по
пр
пс
пт
пу
пф
пх
пч
пш
пъ
пю
пя
певачка
певец
певица
певчески
педагог
педагогика
педагогически
педагогия
педагожка
педагожки
педал
педант
педантизъм
педантичен
педантически
педантично
педантичност
педиатрически
педиатрия
педикюр
педя
пеене
пезета
пезул
пей
пейзаж
пейзажен
пейзажист
пейка
пек
пека
пекар
пекарка
пекарница
пекарски
пеквам
пекване
пекна
пексимет
пектин
пектинов
пелена
пеленаче
пелерина
пеликан
пеликанов
пелин
пелинаш
пелинов
пелопонески
пелте
пелтек
пелтеча
пелтечене
пембен
пемза
пендар
пендара
пенджера
пенест
пеницилин
пеницилинов
пенкилер
пенлив
пенсионен
пенсионер
пенсионерка
пенсионерски
пенсионирам
пенсионирам се
пенсиониране
пенсия
пенсне
пеньоар
пеня
пеня се
пепел
пепелашка
пепелив
пепелище
пепелник
пепелница
пепелчук
пепеляв
пепелянка
пепеляшка
пеперуда
пеперударка
пеперударски
пеперуден
пеперудоцветен
пепит
пепитен
пепсин
пер
пера
перален
пералня
ператен
ператник
перачка
перачница
перваз
первам
перване
пергамент
пергаментен
пергаментов
пергамин
пергел
пердах
пердаша
пердашене
перде
перене
перест
перикардит
перило
периметър
период
периодизация
периодичен
периодически
периодично
периодичност
перипетия
перископ
перитонит
периферен
периферичен
периферия
перифраза
перифразирам
перифразиране
перка
перкам
перкане
перла
перманентен
перманентност
пермутация
перна
пернат
пернишки
перо
перодръжка
перон
перонен
пероноспора
перорален
перпендикуляр
перпендикулярен
перпендикулярно
перпетуум-мобиле
перси
персиец
персийка
персийски
персона
персонаж
персонал
персонален
персонализирам
персонализиране
перспектива
перспективен
перспективност
пертурбация
перука
перуника
перушина
перушинен
перфект
перфектен
перфективен
перфектно
перфиден
перфидност
перфоратор
перфорация
перфорирам
перфориране
перце
перча се
перчем
перчемлия
перчене
перя
перя се
пес
песен
песенен
песи
песимизъм
песимист
песимистичен
песимистически
песимистично
песнопоец
песнопойка
песня
песоглавец
пестелив
пестеливо
пестеливост
пестене
пестил
пестициди
пестник
пестница
пестовен
пестовник
пестовница
пестовно
пестовност
пестя
песъчинка
песъчлив
пет
пет-шест
пета
петак
петало
петаче
петвековен
петгодишен
петгодишнина
петдесет
петдесетак
петдесетгодишен
петдесетгодишнина
петдесети
петдесетина
петдесетница
петдесетолевка
петдневен
петел
петелка
пететажен
пети
петилетен
петилетие
петилетка
петима
петимен
петит
петица
петиционен
петиция
петле
петлица
петльо
петльов
петлян
петмез
петмесечен
петмилионен
петнадесет
петнадесетгодишен
петнадесетдневен
петнадесети
петнадесетина
петнайсет
петнайсетгодишен
петнайсетдневен
петнайсети
петнайсетина
петнист
петно
петня
петобален
петокласник
петокласничка
петокнижие
петолевка
петолиние
петолистен
петолъчен
петолъчка
петорен
петорка
петосричен
петостенен
петохлебие
петочленен
петоъгълен
петоъгълник
петровден
петровка
петровски
петрограф
петрография
петрографски
петрол
петролен
петролопровод
петромаксов
петстотин
петстотингодишен
петуния
петура
петък
петъчен
пехливанин
пехливански
пехливанство
пехота
пехотен
пехотинец
пехотински
печал
печала
печалба
печалбар
печален
печално
печат
печатам
печатане
печатар
печатарка
печатарски
печатарство
печатен
печатница
печаторезач
печатя
печелене
печеливш
печеловник
печеловница
печеля
печен
печене
печенег
печенежки
печиво
печка
печурка
пеш
пеша
пешак
пешеходец
пешеходка
пешеходство
пеши
пешин
пешка
пешкир
пешком
пещ
пещар
пещарски
пещемал
пещен
пещера
пещерен
пея

пèсен, -та мн. пèсни, ж. 1. Словесно музикално произведение, свързано първоначално с обред, което се изпълнява от едно лице или от хор. Всички моми излязоха. Гърлени, широки гласове подхванаха стари песни. К. Петканов. Я надуй, дядо, кавала, / след теб да викна, запея / песни юнашки, хайдушки, / песни за вехти в ѝ води. Ботев. Те вървят и пеят на два гласа в хор, / песента поемат нивите безкрайни. Н. Ракитин. || Мелодията на такова произведение. Изсвири ни нещо. Ама не ща от новите песни, от гражданските. Стара песен ни изсвири, жална хайдушка песен. Йовков. Мирчо... засвири с уста весела песен. К. Петканов. Райко вървеше през гората и си тананикаше весела песен. Ст. Загорчинов. Люлчена песен. Приспивна песен. || Обр. Засвириха щурци и в тъмнината широко и сладостно се разля песента на звънците. Йовков. Нищо не се чуваше, освен бясната и тънена песен на вятъра и плачът на мъртвите листа. Елин Пелин. Настане вечер – месец изгрее, / звезди обсипят свода небесен: / гора зашуми, вятър повее – / Балканът пее хайдушка песен! Ботев. 2. Мелодични звуци, които издават някои птици и насекоми. Листата натежаваха от роса, славеите се уморяваха от песни, а Лепо бдеше и чакаше. Елин Пелин. Високо птичката се рей, / пролетта здрависва с песен. Яворов. Наблизо един щурец цвъркаше весело и повтаряше неуморно своята малка песен. Елин Пелин. 3. Название на някои неголеми музикални произведения. 4. Литер. Кратко поетическо произведение с лиричен характер. И аз на своя ред ще си замина, / трева и мен ще расне над прахът, / един ще жали, друг ще ме проклина, / но мойте песни се ще се четат. Вазов. На гроба ми изникна щат цветя – / това са мойте песни недопети. П. П. Славейков. 5. Литер. Епическо произведение с героичен характер, което се е пеело. Песен за Роланд. Песен за Нибелунгите. || Отделна самостоятелна част от такова произведение. □ Вечната (старата, същата) песен (пее) (разг., неодобр.) – отегчително повтаряне на нещо познато, известно. Изпя се твоята песен (разг.) – свърши се времето, когато си имал власт, влияние. Моята песен е изпята (разг.) – а) Животът ми се свършва, близо съм до своя край. б) Не съществуват вече за мене възможности за успех. Лебедова песен (книж.) – последно, предсмъртно произведение. Народна песен – колективно поетическо и музикално творение на народа. Пее една и съща песен (разг.) – говори постоянно само едно и също нещо. Стара песен на нов глас (разг.) – същото без изменение.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.