пезỳл м. (гр.). Диал. 1. Не много издигнато място пред огнище или до стена, обикн. за седене. Вечерта Ненко дълго време седя у тях си на пезула. Влайков. Затова пък тя обичаше, кога се съберат у тях деца, да поседне вънка на пезула и да ги гледа като си играят. Влайков. 2. Вдлъбнато място в стената за поставяне на нещо; ниша. Той сложи кандилото в пезула над леглото си. П. Ю. Тодоров. Вощеницата гореше кротко със сълзливо пращене в глъбината на малък пезул, издълбан в стената. Ст. Загорчинов.
|