пейзàж м. (фр.). 1. Картина, изглед от природата. Тук-таме се тъмнеят само окадените комини, разноцветните петна на къщите и лъкатушните пътеки... Хубав е тоя зимен пейзаж. Йовков. Нерадостният есенен пейзаж на селото му се видя грозен. Безлистни клонести дървета... Облачно небе... Ужасна, гъста, черна, лепкава, непроходима селска кал. Елин Пелин. Пейзажът, колкото се завирахме навътре в недрата на планината, добиваше вид по-възхитително див. Вазов. 2. Худ. Рисунка, в която предмет на изображение е природата. А ето две картини: обикновени пейзажи с вили и гондоли. Стаматов. 3. Описание на картини от природата. Росита е писал дребни песни, пейзажи най-вече, между които има десетина от нашата балканска природа. П. П. Славейков.
|