пèйка ж. Приспособление, обикн. дървено, поставено на крака, за сядане на няколко души; скамейка. Под ябълката имаше маса и две-три пейки. А. Каралийчев. И все тъй намираше време да си почива вън на пейката – като едно време. Йовков. Аз влязох в кръчмата, седнах на една пейка и поисках да ям. Вазов.
|