пекà, печèш, мин. св. пèкох, пèче, прич. мин. страд. пèчен, прич. мин. св. деят. пèкъл, кла, -кло, мн. -кли, несв., прех. 1. Държа храна в напалена пещ или на жарава, за да стане готова за ядене. Хванали няколко мрени и раци по дола, ще ги пекат на жаравата. П. Ю. Тодоров. На поляните... момчетата кладяха огън и печаха рогачи, сърни и диви свине. Каравелов. Пека баница. 2. Чрез огън, силна топлина правя нещо да стане годно за някаква цел. Пека тухли. Пека грънци. 3. Излагам нещо на слънце, държа нещо срещу огън, за да се топли. Тук-таме се виждат хора, които пекат гърдите си на слънцето. Кр. Кюлявков. 4. Излъчвам силна топлина, грея силно. Но съмна вече! И на Балкана / юнакът лежи, кръвта му тече, / вълкът му ближе лютата рача, / а слънцето пак пече ли – пече. Ботев. Огънят печеше лицето ѝ в топлия майски ден, но тя седеше там, вдадена в мислите си. Дим. Талев. 5. За пещ – имам качества, които позволяват при загряване храната да стане готова за ядене. пека се страд. □ Вари го, печи го – все същият си остава (разг.) – никакви усилия не са в състояние да го променят. Пека се на ръжен (шиш) (разг.) – имам големи неприятности, мъчнотии, главоболия. Пека ракия (диал.) – варя ракия.
|