пелѝн, мн. няма, м. 1. Тревисто растение с горчив вкус, употребявано в медицината и за подправка на вино. Arthemisia absinthum. Похапнаха чорбица от коприва – да се поднови кръвта, пийнаха стара гроздова ракия с млад пелин – да се влее сила в измършавелите им тела. Дим. Талев. Лют като пипер, горчив като пелин. Погов. 2. Вино, подправено с това растение. И тая болка, що задавя гърлото, – / и тая глътка от кипящ пелин! / и вие, мъртви образи, потъвате, – / и мен не може да ме не боли! Н. Хрелков.
|