пèнест, -а, -о, прил. Който е като пяна. Големи върби и дъбове покрай бреговете хвърлят дебелата си сянка въз бистрите пенести вълни. Вазов. На места пътят слиза до самото море и тогава вълните мокрят трамвая с весели пенести пръски. К. Константинов. || Който се пени; пенлив. Пенесто вино.
|