пенлѝв, -а, -о, прил. Който има свойство да се пени, който се пени. Зашета зад тезгяха, сръчно наточа от новата бъчва половин кана пенливо кехлибарено вино. А. Каралийчев. Малка пенлива рекичка се извиваше в подножието на височинката между два скалисти голи бряга. Ст. Загорчинов. Пенлив сапун.
|