пèня се, -иш се, мин. св. -их се, несв., непрех. 1. Ставам на пяна. Шуми Искъра буен и мътен, пенят се водите му, бият се в скалите. Елин Пелин. Къдрав, лих поток се пени, / блъска се от бряг на бряг. Яворов. Смях, глъчка, песни... Виното се пени / в кристалните стакани. К. Христов. Бръснеше се всеки ден, но поради лошата вода, в която сапунът мъчно се пенеше, по кожата му бяха излезли петна. А. Гуляшки. 2. Прен. Разг. Ядосвам се много.
|