|
пèпел, -тà, мн. няма, ж. 1. Съвсем ситни частици, които остават след изгарянето на нещо. Тлеещата жар в огнището се бе покри ха с дебел пласт бяла, пухкава пепел. Дим. Талев. На огнището тлееха няколко въглена, покрити с бяла пепел. Ст. Загорчинов. Начупи сухи клечици, разрови пепелта, намери въгленче и се наведе да духа. К. Петканов. 2. Прах. Слънцето току-що изгряваше, върху овлажнилата пепел на улицата се стелеха дълги сенки. Йовков. Профучаваше камион и гъста сива пепел бухваше след него. А. Гуляшки. □ Пепел на езика ти (разг.) – дано не се случва това, за което говориш. Посипвам главата си с пепел (книж.) – разкайвам се за нещо извършено. Стана на прах и пепел – унищожи се, разсипа се.
|