пеперỳда ж. 1. Насекомо с четири крила, покрити с лек, обикн. пъстър прашец. Малки пеперуди захвъркаха през големите огради и запърпаха над слънчевите домове. Елин Пелин. В прозрачния въздух се люлееха пъстри пеперуди, кацаха жадни и упоени по белите и розови зюмбюли. Дим. Талев. || Обр. Бели пеперуди шумолеха по стъклата. Дълбок сняг беше затрупал равния кър. А. Каралийчев. 2. Етногр. Момиче, накичено със зеленина, което ходи по къщите да играе и пее при продължителна суша, за да се измоли дъжд. Преди няколко дни беше ходила из село пеперуда за дъжд. Йовков. || Битов обичай с игра на такова момиче.
|