перѝло, обикн. мн. перилà, ср. (рус.). Невисока ограда на стълба, мост, балкон и пр.; парапет. Той се хвана за перилата на стълбите, за да не изгуби равновесие. Л. Стоянов. Надлъж пред стаите имаше пруст, висок само на две-три стъпала над земята, обградени с дъсчени перила. Йовков. Той се облегна на широкото перило. П. Спасов.
|