|
перò, мн. -à, ср. 1. Рогово образуване по кожата на птица, което се състои от тръбичка с прилепнали отстрана влакновидни израстъци. Но ето че соколът се поотърси, пооглади перата си и след това се изправи. Йовков. 2. Лист на растение, подобен на такова образуване. Папратите развяват сребристи пера. Св. Минков. Пера на лук. || Обр. Ледените пера по прозореца на кухнята се топяха. Г. Караславов. 3. Остар. Заострено в долния си край перо от птица, което се употребя за писане с мастило. Тъй мълвеше тоз мъж, в килията скрит, / ... / който много бдения, утринни пропусна, / но пачето перо нивга не изпусна. Вазов. 4. Писец. Писалка със златно перо. || Прен. Писалка. Адвокатът сръчно взе перото и го плъзна по гладкия лист, написа бърже адреса. Кр. Велков. Малката масичка беше покрита с бяла покривчица, имаше там мастилница и перо. Дим. Талев. 5. Прен. Начин на писане, стил на писател. Много добър писател! Какво перо! Йовков. Седнах при масата да опитам перото си в стихове. Вазов. 6. Прен. Отделна сметка в счетоводна книга. И тая комисия сериозно да се залови за работа. Трябва перо по перо да се проверят сметките му. Влайков. □ Галя (мажа) някого с перо (разг.) – отнасям се много любезно с някого. Човек на перото – писател.
|