перспектѝва ж. (лат.). 1. Само ед. Худ. Умение да се изобразяват на плоска повърхност предмети в трите им измерения по начин да изглеждат както са в действителност. 2. Далечина от наблюдателя по посока към хоризонта. 3. Прен. Изглед за възможно осъществяване на нещо в бъдеще. Перспективата на тихо и светло домашно щастие се усмихваше вече на душата му. Вазов.
|