пèрча се, -иш се, мин. св. -их се, несв., непрех. 1. Държа се надменно, горделиво; надувам се, придавам си важност. Тя нямаше образование, но покрай мъжа си навсякъде се перчеше и се надуваше. Г. Караславов. Изправен беше там зелен байрак и край него се перчеха неколцина млади бейски синове, облечени в скъпо облекло, нагиздено със сърма и гайтани. Дим. Талев. 2. За птица – разпервам перата си.
|