перчèм м. (перс ). 1. Остар. У мъж – дълга коса на върха на темето. Червената му чалма беше паднала и неговата бръсната глава с малък перчем на темето лъщеше на слънцето. Ст. Загорчинов. 2. Кичур коса, която се спуска отпред на челото. Той пое въздух, сякаш бе тичал все из нанагорнище, оправи перчема си, който беше паднал над очите му, и с широки крачки тръгна напред. А. Гуляшки. || По-дълга коса на челото на млад мъж и на дете за украшение.
|