пèсен, -та мн. пèсни, ж. 1. Словесно музикално произведение, свързано първоначално с обред, което се изпълнява от едно лице или от хор. Всички моми излязоха. Гърлени, широки гласове подхванаха стари песни. К. Петканов. Я надуй, дядо, кавала, / след теб да викна, запея / песни юнашки, хайдушки, / песни за вехти в ѝ води. Ботев. Те вървят и пеят на два гласа в хор, / песента поемат нивите безкрайни. Н. Ракитин. || Мелодията на такова произведение. Изсвири ни нещо. Ама не ща от новите песни, от гражданските. Стара песен ни изсвири, жална хайдушка песен. Йовков. Мирчо... засвири с уста весела песен. К. Петканов. Райко вървеше през гората и си тананикаше весела песен. Ст. Загорчинов. Люлчена песен. Приспивна песен. || Обр. Засвириха щурци и в тъмнината широко и сладостно се разля песента на звънците. Йовков. Нищо не се чуваше, освен бясната и тънена песен на вятъра и плачът на мъртвите листа. Елин Пелин. Настане вечер – месец изгрее, / звезди обсипят свода небесен: / гора зашуми, вятър повее – / Балканът пее хайдушка песен! Ботев. 2. Мелодични звуци, които издават някои птици и насекоми. Листата натежаваха от роса, славеите се уморяваха от песни, а Лепо бдеше и чакаше. Елин Пелин. Високо птичката се рей, / пролетта здрависва с песен. Яворов. Наблизо един щурец цвъркаше весело и повтаряше неуморно своята малка песен. Елин Пелин. 3. Название на някои неголеми музикални произведения. 4. Литер. Кратко поетическо произведение с лиричен характер. И аз на своя ред ще си замина, / трева и мен ще расне над прахът, / един ще жали, друг ще ме проклина, / но мойте песни се ще се четат. Вазов. На гроба ми изникна щат цветя – / това са мойте песни недопети. П. П. Славейков. 5. Литер. Епическо произведение с героичен характер, което се е пеело. Песен за Роланд. Песен за Нибелунгите. || Отделна самостоятелна част от такова произведение. □ Вечната (старата, същата) песен (пее) (разг., неодобр.) – отегчително повтаряне на нещо познато, известно. Изпя се твоята песен (разг.) – свърши се времето, когато си имал власт, влияние. Моята песен е изпята (разг.) – а) Животът ми се свършва, близо съм до своя край. б) Не съществуват вече за мене възможности за успех. Лебедова песен (книж.) – последно, предсмъртно произведение. Народна песен – колективно поетическо и музикално творение на народа. Пее една и съща песен (разг.) – говори постоянно само едно и също нещо. Стара песен на нов глас (разг.) – същото без изменение.
|