песимѝзъм, -змът, -зма, мн. няма, м. (лат.). 1. Филос. Отношение към действителността, което се изразява в недоверие към бъдещето, в схващането, че в света преобладава злото. 2. Склонност да се вижда светът в мрачно осветление. Тоя черен песимизъм се дължеше отчасти на бедността, отчасти на презрението му към днешния свят. Дим. Димов.
|