песнопòец, мн. -òйци, м. 1. Човек, който знае и пее много песни. 2. Човек, който пее хубаво. Ей по отвъд, унесен / млад песнопоец е подхванал жална песен а татък надалеч се кръшният му глас извива. П. П. Славейков. Идеше байрактарят Крайно и няколко души песнопойци, които пееха юнашки песни. З. Стоянов.
|