песоглàвец, мн. -вци, м. Диал. 1. В народните предания – човек чудовище с глава на куче. Има на дъното, хем там, дето е все нощ зимно време, такива хора... С едно око били на челото – песоглавци. Цани Гинчев. 2. Неодобр. Название на човек, който заслужава укор. Я не се карайте, ами се наредете да обядваме... Яжте, песоглавци недни: додето е жив Странджа та, може да гладувате, ама няма да умрете отглади. Вазов.
|