пестелѝв, -а, -о, прил. 1. Който има склонност и умее да пести. Но Султана не обичаше промените и беше пестелива: искаше всяко нещо да се използва докрай. Дим. Талев. Здрав, издръжлив, амбициозен и пестелив, той събрал доста добра за онова време сума и отново заминал да учи. Г. Караславов. 2. Прен. Който е в малък, ограничен брой. Пестеливи движения. Пестеливи изрази.
|