пестѝл м. (тур.). Сварена плодова каша, изсушена на слънце във вид на лента. Е, вкусен е и хлябът, ама без маслинки не се гълта лесно. Може и маслинки, може и сиренце, а понякога и пестил. Д. Немиров. □ Правя на пестил (разг.) – смазвам, смачквам.