пестнѝк, мн. -ци, м. Диал. Свити пръсти върху дланта за нанасяне на удар; пестница, юмрук. Борис настръхна и дигна пестник над главата му. – Ако не млъкнеш, ще те ударя! К. Петканов. Над главите се размахваха свити пестници, гласовете станаха яростни и резки. Ст. Загорчинов.
|