песъчлѝв, -а, -о, прил. 1. Който съдържа пясък. Песъчлива почва. 2. По който има пясък, който е покрит с пясък. И Лазар тръгна по дълбокото песъчливо корито на пресъхнала река. Дим. Талев. По песъчливите пътеки на градските градини играеха деца. Елин Пелин. Песъчлив бряг. 3. Който е образуван от пясък. Долу, между яра и водите на морето от сривания през векове бряг се бяха образували песъчливи могили, обрасли с трънак и татул. А. Страшимиров.
|