пèтало, мн. -а, ср. (гр.). Диал. Подкова. Напред подтичваха магаретата, често мушкани по задниците, като тракаха бързо с петалата и махаха дългите си уши. Ем. Станев. На харизано магаре петалата се не гледат. Погов. □ Хвърлил петалата (погов.) – умрял.
|