петèл, мн. петлѝ, м. Домашна птица с червен месест гребен на главата и с шипове на краката; мъжкият на кокошката. В следобедната тишина сънливо изкукурига петел. Дим. Димов. А кокошки и петли се разхвърчаха и накацаха по плетищата. Елин Пелин. □ В къщи петел пее (диал.) – в къщи се чува думата на мъжа. Див петел – а) Птица глухар. б) Разг. Неразбран, опърничав човек. И без петел ще съмне (диал.) – и без неговата помощ ще се свърши работата. Не му пее петелът (разг.) – не го слушат, не му се слуша думата. Оплел се като петел в кълчища (диал.) – смутил се много, забъркал се много. Първи (втори) петли (диал.) – време през нощта, когато пропяват дружно петлите.
|