петнò, мн. -à, ер. 1. Място върху повърхност, с цвят, различен от цвета на тази повърхност. Всички кученца бяха е кадифеночерни, лъскави гърбове, със светложълти петна над очите и с кафяви муцуни и гърди. Ем. Станев. Той забележи, че румени петна заиграха по лицето ѝ, и най-после усмивка се изобрази по него. Вазов. Слънцето засяда – кърваво петно в плевената маса на облаците. Йовков. 2. Изцапано място върху повърхност. Игуменът видя, че на плочата, ни която стоеше жената, бяха останали кални петна. Елин Пелин. На коленете на панталоните му стояха големи петна от мокра земя. Вазов. 3. Прен. Постъпка, проява, действие, което опозорява, петни. Мен куршуми ми са из-дупчили тялото, но ни най-малкото петно не е закачило честта ми. Вазов. На народа аз послужих, / без петно ми е честта. П. Р. Славейков.
|